Утре е Еньовден, тази нощ небето се отваря и се случват чудеса
Народните поверия споделят, че в нощта против Еньовден звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна мощ, споделя поверието. В нощта против Еньовден билките имат най-голяма мощ, всяка магия хваща и всяко врачуване се сбъдва. А, за да сте здрави през цялата година, не пропускайте на следващия ден, на Еньовден, рано сутринта, преди изгрев слънце, да се измиете в течаща вода или да се отъркаляте в росата.
Еньовден – денят на лятното слънцестоене, един от най-важните летни празници в националния календар на българина. С него са свързани доста вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, счита се за патронен празник на билкарите.
На 24 юни почитаме Рождество на Йоан Кръстител (Еньовден)
На този ден иненници са: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо
Хората с имена на билки също имат имен ден, въпреки че те честват своя имен ден и на Цветница като Божур, Божура, Бреза, Върба, Детелина, Детелин, Диляна, Дилян, Невена, Невен, Роза и други.
Първата национална традиция на Еньовден, която всеки може да извърши е рано сутринта преди работа да се намокри за здраве с роса.
Всеки минава покрай парк или тревна повърхност, чиято трева е покрита с роса. Намокрете си ръцете с роса, а по-късно намокрете си главата, очите и лицето, с цел да бъдете здрави през цялата година.
Ако не сте на работа на 24 юни, можете да излезете на разходка измежду природата и да си наберете някакви билки, които да изсушите. На Еньовден те са по-лековити от останалите дни.
На 24 юни денят и нощта са равни. След Еньовден денят стартира постепенно да понижава, а старите хора казвали, че Слънцето отива за сняг.
Преди Слънцето да тръгне към зимата, то се оглеждало във водата на водоемите и по тази причина хората имат вяра, че тяхната вода става лековита. Ако не сте на работа, разходете се до някоя река или поточе в случай че не сте на морето, с цел да се измиете с водата, в която Слънцето се е къпало, за да бъдете здрави.
Според националната религия от този ден продължителността на деня стартира да понижава, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода ”, изгрява доста рано сутринта на Еньовден, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година, а в нощта против празника водата придобива особена магическа мощ.
Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма мощ. Според преданията тогава всяка билка добива целебна мощ, всяка магия хваща и всяко врачуване се сбъдва.
Затова на Еньовден, рано заран, моми и дами, врачки, баячки и магьосници берат билки, които употребяват за лек и вълшебства през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, с цел да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и заболяванията по индивида.
Еньовденският венец се пази до идната година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.
През тази нощ магическа мощ получават и водите. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, тъй като слънцето се е окъпало с нея.
Вярва се, че който види заран рано при изгрев окъпалото се в жива вода „ играещо ” и „ трептящо ” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички следят сянката си. Ако тя се очертае без глава или на половина, това предвещава болест.
В Западна България имат вяра даже в лечебната мощ на еньовската роса. Магическата й мощ се употребява от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта против Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по непознатите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, с цел да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки собственик зажънва по няколко класа от своята равнища, с цел да я откри житомамницата към този момент обрана.
За да има изобилие, на празника млади дами отиват на равнищата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и поставят на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, сходно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, сватба и изобилие.
Еньовден – денят на лятното слънцестоене, един от най-важните летни празници в националния календар на българина. С него са свързани доста вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, счита се за патронен празник на билкарите.
На 24 юни почитаме Рождество на Йоан Кръстител (Еньовден)
На този ден иненници са: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо
Хората с имена на билки също имат имен ден, въпреки че те честват своя имен ден и на Цветница като Божур, Божура, Бреза, Върба, Детелина, Детелин, Диляна, Дилян, Невена, Невен, Роза и други.
Първата национална традиция на Еньовден, която всеки може да извърши е рано сутринта преди работа да се намокри за здраве с роса.
Всеки минава покрай парк или тревна повърхност, чиято трева е покрита с роса. Намокрете си ръцете с роса, а по-късно намокрете си главата, очите и лицето, с цел да бъдете здрави през цялата година.
Ако не сте на работа на 24 юни, можете да излезете на разходка измежду природата и да си наберете някакви билки, които да изсушите. На Еньовден те са по-лековити от останалите дни.
На 24 юни денят и нощта са равни. След Еньовден денят стартира постепенно да понижава, а старите хора казвали, че Слънцето отива за сняг.
Преди Слънцето да тръгне към зимата, то се оглеждало във водата на водоемите и по тази причина хората имат вяра, че тяхната вода става лековита. Ако не сте на работа, разходете се до някоя река или поточе в случай че не сте на морето, с цел да се измиете с водата, в която Слънцето се е къпало, за да бъдете здрави.
Според националната религия от този ден продължителността на деня стартира да понижава, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то стопира да си почине, и окъпано в „ живата вода ”, изгрява доста рано сутринта на Еньовден, с цел да се елементарни със света, който няма да види до следващата година, а в нощта против празника водата придобива особена магическа мощ.
Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма мощ. Според преданията тогава всяка билка добива целебна мощ, всяка магия хваща и всяко врачуване се сбъдва.
Затова на Еньовден, рано заран, моми и дами, врачки, баячки и магьосници берат билки, които употребяват за лек и вълшебства през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, с цел да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и заболяванията по индивида.
Еньовденският венец се пази до идната година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.
През тази нощ магическа мощ получават и водите. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, тъй като слънцето се е окъпало с нея.
Вярва се, че който види заран рано при изгрев окъпалото се в жива вода „ играещо ” и „ трептящо ” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички следят сянката си. Ако тя се очертае без глава или на половина, това предвещава болест.
В Западна България имат вяра даже в лечебната мощ на еньовската роса. Магическата й мощ се употребява от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта против Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по непознатите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, с цел да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки собственик зажънва по няколко класа от своята равнища, с цел да я откри житомамницата към този момент обрана.
За да има изобилие, на празника млади дами отиват на равнищата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и поставят на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, сходно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, сватба и изобилие.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ